ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ - ПИАНО: ЕНРИКЕ ГРАНАДОС - КОМПАКТ ДИСК

ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ – пиано

    ЕНРИКЕ ГРАНАДОС (1867 - 1916)

                Doce Danzas Españolas

[1]          Danza № 1 in G major ("Galante")  - 3’03’’

[2]          Danza № 2 in C minor ("Oriental")  - 5’02’’

[3]          Danza № 3 in D major ("Fandango") - 4’00’’

[4]          Danza № 4 "Villanesca", in G major - 6’11’’

[5]          Danza № 5 in E minor ("Andaluza") - 4'16''

[6]          Danza № 6 in D major ("Rondalla aragonesa") - 3’58’’

[7]          Danza № 7 "Valenciana", in G major - 4’47’’

[8]          Danza № 8 in C major ("Sardana") - 3’37’’

[9]          Danza № 9 in B blat major ("Romántica") - 4’56’’

[10]        Danza № 10 in G major ("Melancólica") - 5’11’’

[11]        Danza № 11 in G minor ("Arabesca") - 7’04’’

[12]        Danza № 12 in A minor ("Bolero") - 5’55’’

[13]        Moresque y Canción árabe - 5’35’’

                DDD 66'24''         

Пианистът Людмил Ангелов винаги изненадва с интересни програми. Досега за „Гега Ню” е записал три: с ронда и вариации от Шопен (GD 135), с творби от Рихард Щраус (GD 196) и заедно с цигуларя Веско Ешкенази - произведения от Прокофиев, Шостакович и Шчедрин (GD 269). Две от тях получиха межународно признание. Дискът с интегралния запис на Шопеновите ронда и вариации е награден през 2000 г. от Международния Шопенов институт във Варшава с Grand Prix du Disque Chopin, а изпълненията на Людмил Ангелов и Веско Ешкенази бяха високо оценени от Руския културно-информационен център в София. Те получиха наградата „Золотая муза" през 2003 г. Затова и това издание се посреща с голям интерес от ценителите на клавирната музика. Още повече, че Енрике Гранадос е един от най-изтъкнатите испански композитори. Започнал да пише Танците още през 1883 г., едва през 1900 г. те добиват окончателен завършек. Според най-новите изследвания на творчеството му, само два от танците носят оригиналните си заглавия (№ 4 и № 7). Останалите очевидно са дадени от издателите. Последните две пиеси – Мореска и Арабска песен – са издадени през 1890 г. и носят определена ориенталска атмосфера.

Изборът на Людмил Ангелов да запише тези произведения не е случаен. От години той живее в Испания, основател и артистичен директор е на Международния музикален фестивал в Толедо. Започнал изпълнителските си изяви в България, пианистът концертира в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван. Свири с известни диригенти: Л. Фостър, Ж. ДеПриест, Жан-Бернар Помие, М. Андре, Г. Пехливанян, Ф. Глушченко, Ж. Понс, П. Халфтер, Е. Гарсиа Асенсио, М. Бони, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Владимир Гяуров, Росен Миланов и др. Носител е на награди от престижни международните конкурси: Senigallia (Италия, 1976), Frederic Chopin (Полша, 1985), Palm Beach International Competition (САЩ, 1990), Piano Masters (Монте Карло, 1994) и World Piano Masters Tour (Франция, 1997). Участва с рецитали на Международния фестивал на клавирната музика La Roque d’Antheron (Прованс, Франция) и на Международния Шопенов фестивал във Варшава, Полша. През 2002 г. Людмил Ангелов дебютира на Newport Festival в САЩ, а през 2005 г. – на фестивала Rarities of Piano Music в Хузум, Германия. Освен за „Гега Ню”, прави записи и за RCA, France Classique, Pentatone and Danacord. Изпълненията му са излъчвани по радио и телевизионни станции в България, Франция, Испания, Полша, Унгария, Аржентина и Корея.