Плацебо лечение

Плацебо е отдавна познат в лечението на болните феномен. С думата плацебо (от лат.: placebo — ′трябва да угаждам′) се означава имитирането на лечение, независимо от неговия вид - операция, химически разтвор, хапче или психотерапия, при което болният вярва , че получава истинско терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. Много често пациентите, получаващи плацебо лечение, показват признаци на подобряване на здравословното си състояние. Този феномен се нарича Плацебо ефект, при който симптомите на пациента се подобряват при наличие на неуспешно или лъжливо лечение, само защото пациентът вярва, че ще се възстанови или че лечението му помага, независимо от медицинската гледна точка. Напоследък обаче набира сила схващането, че плацебо ефектът всъщност е удивителен аспект от човешката психология. Различни „ритуали“ и „лечителни думи“ могат да активират мозъка и да освободят невротрансмитери, които да променят усещането за болестта. Те могат да активират центрове в мозъка, които изменят и повлияват много симптоми като болка, гадене, отпадналост и др.. „Изследователите едва сега започват да вземат под внимание силата на съзнанието над тялото.“ – казва Тор Уеджър, професор по психология от университета Колумбия. Пример: Лекар казва на свой пациент, че ще му приложи много ефикасно лекарство за лечение на неговата болест. В действителност лекарят инжектира на пациента най-обикновен физиологичен разтвор, но последният не знае това. Той вярва, че му е инжектирано ефективно лекарство, което ще му помогне бързо. В резултат пациентът действително демонстрира подобрение, просто защото вярва в това. Плацебо е пример за начина, по който психиката може да въздейства върху тялото. Някои автори считат, че хомеопатията е пример за плацебо ефект. Най-широко приложение в днешно време плацебо намира в клиничните изпитания на медикаменти. На определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“ се дава неактивна субстанция (плацебо), която е със същия вид като активната, изследвана субстанция. На останалите – т.нар. „тестова група“ се дава изпитваната субстанция - лекарство. Чрез проследяване и сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството или липсата на такъв. Отчита се , че изследването лекарство има позитивно значение за лечението на дадено заболяване ако се отчете значима разлика в резултата на тестовата група (активно лекарство) в сравнение с контролната група (плацебо). Често при тези тестове плацебото „постига“ позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологични причини от автосугестивен характер, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването.