Бял оман (Inula Helenium L.)

Белият оман е многогодишно тревисто растение, виреещо по влажни и сенчести места предимно в източна България. Достига то около 150 сантиметра височина и има разклонено в горната част стъбло.

Цъфтежът на белия оман е през летните месеци, между юли и септември. Цветовете са жълти, с множество издължени венчелистчета. Коренището е дебело и силно разклонено, а във вътрешността е с блед цвят, достигащ до бяло - оттам идва наименованието на растението.

 

Лечебни свойства

В народната медицина се използват корените на белия оман. Ето част от лечебните свойства на растението:

• има противовъзпалително и антимикробно действие
• помага при бронхит и други заболявания на дихателната система
• засилва апетита и подобрява храносмилането
• облекчава възпаления на бъбреците, пикочния мехур и жлъчката
• помага също при кожни заболявания, сърцебиене, главоболие

Начин на приложение

Външно приложение. Накиснете ситно смлени корени от бял оман в зехтин (отношение 1:10). Прилагайте върху кожни заболявания, обриви или за мазане на гърба.

Вътрешно приложение. За да си приготвите отвара от бял оман, сложете 1 супена лъжица от корените на билката в 500 милилитра вода. Варете около 10 минути, свалете от котлона и прецедете. Пийте готовата течност 3-4 пъти дневно, по 1 чаша преди всяко хранене.