Синдромът Сухо око
Публикуван на:
Последна редакция:
1 от 1
Актуален проблем за офталмологията днес е синдромът на сухото око. От него страдат около 16 млн. души от населението на Земята и повече от 20% от населението на България.
Синдромът на сухото око е състояние, предизвикано от нарушено количество или качество на продуцираните сълзи. Причини за това могат да бъдат намалена продукция или ускорено изпарение на сълзите, както и нарушена пропорция в съставките на слъзния филм. Състоянието се нарича още сух кератит и е свързано с недостатъчно овлажняване на повърхността на очната ябълка със слъзна течност. Това води до намалена защита и сухота на очната повърхност, изразено със оплаквания от сухота и дразнене в очите. Нормално сълзите "къпят" окото, като отмиват попадналите в него прах и други малки чужди частици, поддържайки го влажно през цялото време. Слъзния филм съдържа ензими, които неутрализират микроорганизмите, нормално обитаващи окото. Или при нарушенията на процеса на слъзообразуване и синдрома на сухото око се нарушава естествената защита на окото от микроорганизми и вредни физични фактори, то става лесно уязвимо към различни заболявания.
Оплакванията при синдрома на сухото око варират от дразнене, чувство за чуждо тяло, сърбеж и парене до болка, замъгляване на зрението, дразнене от светлина, общ дискомфорт. Често се наблюдава и сълзенe. Оплакванията са по-изразени в края на деня, обострят се през зимата и при резки климатични промени, при продължително взиране и се подобряват след затваряне на очите. Продължителното дразнене и дискомфорт застрашава зрението. Може да се появи възпаление, което да увреди роговицата на очите.
Сухото око може да е в резултат както на системни заболявания, така и на чисто очна патология. Водещи причини от външната среда са прах и дим, работа с компютър (особено застрашени са работещите през целия ден), централно отопление, суха околна среда и др. Сухото око се свързва по-често с напреднала възраст, менопауза, употреба на контрацептиви, системни автоимунни заболявания, хиповитаминоза, хормонални нарушения. От очната патология като причина се изтъква ролята на очните травми, употреба на контактни лещи, възпаления на конюнктивата и роговицата и др.
Независимо от причината довела до развитието на синдрома, всички пациенти със сухо око имат промяна в количеството и качеството на сълзите. Това води до нарушена обмяна на сълзите, повишен осмоларитет на слъзния филм, дразнене на очната повърхност, продукция на възпалителни цитокини. Крайният резултат е възпаление, което започнало веднъж води до увреждане на очните структури. Така се генерира порочен кръг на дразнене и по-нататъшно възпаление.
Ако попадате в рисковите групи за развитие на синдрома или се оплаквате от дранене и болка в окото следва да проведете тест за сухота на окото. При него се използва оцветяването на повърхностните тъкани на окото с различни багрила. Тестът се прави от очен лекар на биомикроскоп със специален син филтър.
Каква следва да бъде профилактиката на синдрома на сухо око?
Спазвайте здравословен начин на живот като редовно правите разходки или упражнения на чист въздух, изпивате най-малко 2 литра течности дневно и включвате много витамини в дневния си хранителен режим. Осигурите си достатъчно часове за сън.
От гледна точка на локалната хигиена на очите предотвратете изсушаването им не насочвате вентилатори директно към лицето, не пушете и избягвайте задимени пространства и климатици, използвайте овлажнители на въздуха и поддържайте лещите си влажни.
Ако работите на компютър предпочитайте да работите на дневна светлина, но не на пряка слънчева, а от изкуствената използвайте ярка, но не ослепителна. Мигайте често и редовно правете кратки почивки. Избягвайте отражения на екрана на монитора и работете на разстояние 50-70 cm от екрана.
Методите за лечение на сухо око са различни в зависимост от тежестта на състоянието. Най-често се използват овлажняващи окото продукти като изкуствени сълзи, гел, липозомен спрей, овлажняващи камери. При най-тежките случаи се имплантират синтетични обтуратори на слъзните каналчета, с цел съхранение на малкото количество произведени собствени сълзи.