Научи повече за... ...остеопорозата

Остеопорозата е заболяване, при което намалява здравината на костите и се увеличава риска от счупване на костите. Поради голямата си разпространеност (остеопорозата е най-честото костно заболяване в напреднала възраст) и разходите, свързани с нейното лечение, тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания, а в средата на века се очаква да заеме първо място поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението. Рискът от развитие на остеопороза нараства с възрастта. Около 15% от хората около 50-те години и 70% от тези над 80 са засегнати от заболяването. Тя се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. В развитите държави от остеопороза страдат 2 до 8 % от мъжете и от 9 до 38 % от жените. За развитието на остеопорозата има значение нарушеното равновесие между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането. В резултат на този дисбаланс костите стават крехки, което води до по-чести счупвания — особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. Най-често костната загуба се наблюдава в периода на менопауза при жените, поради по-ниските нива на естроген. Остеопорозата може също да се дължи на редица заболявания или хирургични процедури, включително алкохолизъм , анорексия , хипертиреоидизъм , хирургично отстраняване на яйчниците и бъбречно заболяване . Някои лекарства също увеличават скоростта на загуба на костна маса. В това число влизат кортикостероиди, инхибитори на протонната помпа, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, химиотерапия. Допълнителни рискови фактори за развитието на заболяването са липсата на достатъчно движение и тютюнопушенето. Самата остеопороза често няма никакви симптоми до момента на настъпване на фрактури. Те настъпят в ситуации, които при здрави хора обикновено не водят до счупване на костите. Остеопоротичните фрактури могат също да бъдат асимптоматични. Неслучайно заболяването се нарича ‘тиха епидемия’, защото не е съпроводено с болки и може да остане незабелязано в продължение на години. Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65 годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Един или повече прешлени се сплескват и се появява гърбица, болки в гърба и намаляване на ръста. Множеството фрактури на прешлениете на гръбначния стълб водят до изгърбена стойка, загуба на височина и хронична болка в гърба с намaляване на подвижността. Освен гръбначни фрактури често се срещат фрактури на китката, гръбнака, рамото и бедрото. Най-достоверния начин за диагностиране на остеопорозата е измерването на костна минерална плътност (КМП). Извършва се по метода DXA ( Dual-energy X-ray Absorptiometry – двойноенергийна рентгенова абсорциометрия). Тази рентгенова диагностика с ниско ниво на радиация дава информация за плътността на костите. DXA се извършва на бедрената кост и/или на гръбначния стълб. Резултатите се сравняват със стандартните стойности на КМП (костна минерална плътност) за здрави млади хора и това сравнение определя индивидуалния Т-фактор (наричан от специалистите Т-скор). Когато Т-скорът е равен или по-малък от 2.5 има налична остеопороза. С цел скрининг може да се използва и ултразвуково изследване на петната кост като се отчита, че методът не е достатъчно точен и може да даде фалшиво положителни резултати. С профилактична цел е добре костната плътност да се изследва веднъж годишно. За лечение на остеопорозата се използват различни медикаменти, предимно от групата на бифосфонатите и калцитонин. Необходими за оздравителния процес са калций и витамин Д3, затова неделима част от медикаментозната терапия е правилният начин на хранене и двигателен режим. Необходимо е дневният прием на калций с храната да е 1200 мг елементарен калций, а витамин D - 800 единици дневно. Количеството необходим калций се осигурява от една кофичка кисело мляко и 50 г сирене дневно, като задължително в седмичното меню присъстват риба и ядки (орехи, бадеми, сусам, тиквено семе). Движението е от изключително значение за лечебния процес - пациентите с остеопороза трябва да изминават пеша поне по 1-2 км дневно.