Научи повече за... ...Хомеопатията

Хомеопатията е метод от алтернативната медицина, чиито основи са положени през 1796 от немския лекар Самюел Ханеман. Хомеопатията възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните й прояви в отделния индивид. Методът представя човека като съставен от три взаимно свързани, влияещи си основни нива. Всяко от тях има своя вътрешна организация, енергийна структура и динамика: физическо, умствено-емоционално и духовно. В основата на метода е използването на силно разредена форма на дадено вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една единствена молекула. Със създаването на метода на хомеопатично лечение Самуел Ханеман цели да замени методите на тогавашната класическа медицина с по-хуманни и щадящи пациента методи и практики. Сред начините на лечение, използвани по това време, са кръвопускане, използването на разхлабителни или клизми и др. Ханеман ги отхвърля като нелогични и непрепоръчителни. Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и виталистични теории за функционирането на живите системи. Ханеман формулира основните принципи, на които почива хомеопатията: Лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) е основополагащия и най-важен принцип. Той означава, че заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми. Например при реактивен артрит с розовочервен оток на кожата, лекарите хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова, тъй като при ухапване от пчела се образува подобен оток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивният артрит. Само едно лекарство - това е вторият по важност принцип в Хомеопатията. Той гласи, че се цели даването само на едно хомеопатично лекарство на принципа на подобието според тоталността от проявените симптоми. Принцип на безкрайно малката доза - колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-силно и ефикасно е то. Типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:100 на 5-та (едно към десет милиарда) до 1:100 на 30-та (едно към един децилион) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество благодарение на процеса на динамизация . Хомеопатичните препарати се произвеждат чрез процесите на разреждане и динамизация (потенциране): Разреждане - за достигане на хомеопатични концентрации в един препарат избраната изходната субстанция (биологична такава, химически елемент или съединение и в частност конвенционални лекарствени средства) се разрежда серийно във вода или етилов спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с число, последвано от буквите СН (C от английското centesimal, буквално „една стотна“, H като Ханеман, т.е. разредено по метода на Ханеман). Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. Динамизация и потенциране - между всяко стократно разреждане се извършва „динамизация" - разтворът се разтръсква в предварително зададено направление често, а и според оригиналните инструкции на Ханеман при всяко тръскане разтвора се удря в полуеластичен предмет. Това би трябвало да доведе до процес, наречен „потенциране". Френската фирма „Боарон” предлага на пазара препарати с разреждане (потенция) 5СН, 9СН, 12СН, 15СН и 30СН. Други школи (класическата хомеопатия) използват по-високи разреждания , започвайки с разреждания от 6CH, 30СН, 200СН и достигайки до 1М (=1000СН), 10М (=10 000СН). Предписания на хомеопатични препарати се правят на базата на хомеопатични интервюта. По време на хомеопатичното интервю хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания и се събира информация за начина, по който боледува пациентът във времето, историята на неговите заболявания, повторяемостта им, ритъма и т.н., цялостната картина на заболяванията. Тъй като хомеопатичното лечение е строго индивидуално по време на интервюто се уточняват навиците на пациента, неговите предпочитания, емоционалност, характер и т.н. При класическата хомеопатия интервюиращите въпроси целят намирането на симилимума, или цялостната картина на пациента, а при други хомеопатични практики целят да се изясни личната (индивидуална) реактивност на пациента.